На тази дата през 1940 година Хитлер започва пълна блокада на Великобритания
На тази дата през 1940 г. Адолф Хитлер обявява цялостна обсада на Великобритания.
Битката за Британия започва при започване на юли с набези на Луфтвафе срещу кораби и пристанища, а през август германците предприемат кампания за определяне на въздушно предимство, която обаче не съумява да надделее над британските Кралски военновъздушни сили.
По тази причина на 17 септември планираният немски десант във Англия е отсрочен за неопределен срок. Вместо това се ускоряват германските стратегически бомбардировки, които в акцията „ Блиц “ включват и нощни набези срещу Лондон и други градове, само че не съумяват да обиден сензитивно английските военни благоприятни условия и като цяло са прекъснати през май 1941 година.
Използвайки завзетите френски пристанища, немският военноморски флот реализира триумфи против английското мореплаване в Атлантическия океан.
Британците въпреки всичко означават забележителна победа на 27 май 1941 година, когато потопяват линейния транспортен съд „ Бисмарк “.
Развитието на военните дейности в Западна Европа последователно трансформира политиката на неутралитет на Съединените щати. Още през ноември 1939 година те стартират да оказват известна помощ на Китай и Съюзниците, променяйки признатите по-рано Закони за неутралитета, тъй че да разрешат продажбата на военни артикули на воюващите страни. През 1940 година, след рухването на Париж, американският военноморски флот е доста повишен, а през септември Съединените щати предават на Великобритания 50 разрушителя срещу правото на прилагане на английски военни бази в Западното полукълбо. През декември 1940 година президентът Франклин Рузвелт обвинява Хитлер в проекти да завладее света и изключва всевъзможни договаряния с него, обявявайки се за превръщането на Съединените щати в „ боеприпас на демокрацията “ посредством стратегии за подкрепяне на британците като „ Заем-наем “. По това време американците стартират да изготвят стратегически проекти за пълномащабно нахлуване против Германия. Въпреки това и през 1941 година публичното мнение в Съединените щати продължава да се опълчва на директна военна интервенция на страната в спора.
В края на септември 1940 година страните от Оста формално се свързват чрез Тристранния пакт, съгласно който трите страни би трябвало дружно да влязат във война против всяка нападнала ги страна, като се изключи Съветския съюз.
Пактът се уголемява през ноември, когато към него се причисляват Унгария, Словакия и Румъния.
Предистория:
Хитлер облича военната си куртка и афишира, че няма да я смъкна до пълния триумф на Германия. През първите седмици на войната, почнала на 1 септември 1939 г., дейни са немските и руските войски (разделят си Полша по споразумение). Фюрерът упорства, „ че не е нито във война, нито в положение на мир “ – небивалица, която цели да му даде опция за самодейност и на бойното поле, и в дипломатически проект. В специфична тирада пред Райхстага на 6 октомври 1939 г. той предлага мир на Великобритания и Франция и прави това като „ последно предложение “. Всички осъзнават, че в настоящето състояние на нещата на тези думи не може да се има вяра. Месец по-късно, на честването на годишнината от Бирения пуч, Хитлер споделя, че е дал нареждания за воденето на петгодишна война, която ще приключи с триумф за Третия Райх.
През зимата на 1939 – 1940 г. тече така наречен „ Странна война “ (на немски: Sitzkrieg). Нито Хитлер, нито западните му врагове подхващат офанзива. Французите стоят зад укрепената защитна „ Линия „ Мажино “ “ (на френски: Ligne Maginot), а британците обсипват Германия с позиви. В обръщението си във връзка новата година Хитлер декларира, че се бори за нов ред в Европа. През март той се среща със съдружника си Мусолини в Бренер Пас, с цел да му разкрие проектите си. Внезапно на 9 април немските войски атакуват Дания и Норвегия с обяснението, че британците са сложили мини в норвежки води. Месец по-късно Хитлер изпраща войските си на „ Светкавична война “ (на немски: Blitzkrieg) (нова военна тактичност, разчитаща на пъргавина и лекост на военните сили. При нея се прави съсредоточен удар от войска съдържаща всевъзможен вид войскови елементи в дълбочина на противниковата територия, което води до комплициране защитаващите се. За сходен вид дейности от значимост е продоволственото доставяне и отличното сработване сред обособените елементи.) в Белгия, Нидерландия, Люксембург и Франция.
„ Тази война ще реши ориста на Германия за хиляда години напред, споделя Хитлер. “
На 22 юни 1940 г. триумфиращият Фюрер принуждава Франция да подпише помирение в същия вагон в Компиен, където през 1918 г. Германия е трябвала да склони глава. Хитлер се завръща в Берлин като храбър поробител. Събитията от последните седмици затвърждават вярата у елементарните германци в гения на Адолф Хитлер. На него е отдадена основната заслуга за планирането на блестящата военна кампания. За Съюзниците тя е пагубно проваляне. На 24 май обаче Хитлер заповядва на двата танкови корпуса да прекратят настъплението си към обкръжената английска войска при Дюнкерк, което прави допустимо така наречен „ знамение на Дюнкерк “, т.е. прехвърлянето през Ламанша на преобладаващото болшинство от обкръжената войска. Генерал Гюнтер Блументрит, шеф на оперативния отдел на армейска група участвал на срещата сред Хитлер и маршал Герд декор Рундщет часове преди издаването на заповедта за прекратяването на танковото нахлуване, е оставил следното изложение:
“Хитлер бе в доста положително въодушевление и изрече мнението, че войната може да завърши за 6 седмици. След това той ще подписа допустим мир с Франция и пътят ще бъде свободен за едно съглашение с Англия. След това той ни удиви като стартира да приказва с удивление за Британската империя, за нуждата да бъде продължено нейното битие и за цивилизацията, която Англия е дала на света... Каза също, че единственото нещо, което желае от Англия е да признае управителната рола на Германия на континента. Връщането на немските колонии би било желателно, само че не значително... Той завърши с изказването, че неговата цел е да подписа мир с Англия върху основа, която не би била несъвместима с нейната чест и която тя би могла да одобри. ”
Сред английските политици, подготвени да намерят общ език с Хитлер, най-активен е лорд Халифакс. На 28 май 1940 година той декларира на Чърчил, че няма друга опция за Англия с изключение на прекратяването на военните дейности и сключването на мир с Хитлер. Единственото, което Халифакс чака от фюрера е да направи „ ново и по-великодушно предложение “. Чърчил обаче отхвърля предложенията на Хитлер за мир и идната стъпка на Фюрера е да подчини Англия посредством въздушни бомбардировки, последвани от инвазия в така наречен интервенция „ Морски лъв “ (на немски: „ Seelöwe “). Очакваното рухване на Англия от нацистите не се материализира, защото Кралските въздушни сили спират Хитлеровите Луфтвафе-армади. На 15 август 1940 г. британците съумяват да смъкват 180 немски самолети. Без въздушен надзор нахлуването във Англия е невероятно. Погледът на Хитлер се обръща на изток. Мусолини нервиран, че е бил подценен от проектите на Фюрера, нахлува в Гърция, само че очевидният му неуспех там постанова Хитлер да концентрира вниманието си на Балканите и Северна Африка. На 6 април 1941 г. той атакува Гърция и Югославия, а по-късно изпраща Африканския си корпус забързан към Египет. На 10 май 1941 година Хитлер изпраща Рудолф Хес, заместник-фюрера, във Англия с обстоен кротичък контракт, съгласно който Германия ще се изтегли от Западна Европа в подмяна на английски неутралитет за идното нахлуване против Съветския съюз.
От 12 до 14 ноември 1940 година в Берлин се състоят Германско-съветски договаряния за влизане на Съюз на съветските социалистически републики в Оста между руския външен министър Вячеслав Молотов, Хитлер и немския външен министър Йоахим декор Рибентроп. Хитлер прави най-критичното си решение. Той има 250 немски дивизии и разполага с още 100 от сателитните страни. Фюрерът атакува Съветския съюз с увереността, че това му премеждие ще завърши с триумф в границите на шест седмици. Надява се да раздели Русия от западните ѝ съдружници с персоналния си антиболшевишки кръстоносен поход. На 22 юни 1941 г. немските войски пресичат границата и дават началото на Операция Барбароса – нахлуват в СССР на фронт разпрострян се от Балтика до Черно море. Непосредствено след немското навлизане в Съюз на съветските социалистически републики Адолф Хитлер излага тезата, че Червената армия е направила обширни мерки за офанзивна война в Европа, оправдавайки по този метод немското нахлуване като превантивен удар
Битката за Британия започва при започване на юли с набези на Луфтвафе срещу кораби и пристанища, а през август германците предприемат кампания за определяне на въздушно предимство, която обаче не съумява да надделее над британските Кралски военновъздушни сили.
По тази причина на 17 септември планираният немски десант във Англия е отсрочен за неопределен срок. Вместо това се ускоряват германските стратегически бомбардировки, които в акцията „ Блиц “ включват и нощни набези срещу Лондон и други градове, само че не съумяват да обиден сензитивно английските военни благоприятни условия и като цяло са прекъснати през май 1941 година.
Използвайки завзетите френски пристанища, немският военноморски флот реализира триумфи против английското мореплаване в Атлантическия океан.
Британците въпреки всичко означават забележителна победа на 27 май 1941 година, когато потопяват линейния транспортен съд „ Бисмарк “.
Развитието на военните дейности в Западна Европа последователно трансформира политиката на неутралитет на Съединените щати. Още през ноември 1939 година те стартират да оказват известна помощ на Китай и Съюзниците, променяйки признатите по-рано Закони за неутралитета, тъй че да разрешат продажбата на военни артикули на воюващите страни. През 1940 година, след рухването на Париж, американският военноморски флот е доста повишен, а през септември Съединените щати предават на Великобритания 50 разрушителя срещу правото на прилагане на английски военни бази в Западното полукълбо. През декември 1940 година президентът Франклин Рузвелт обвинява Хитлер в проекти да завладее света и изключва всевъзможни договаряния с него, обявявайки се за превръщането на Съединените щати в „ боеприпас на демокрацията “ посредством стратегии за подкрепяне на британците като „ Заем-наем “. По това време американците стартират да изготвят стратегически проекти за пълномащабно нахлуване против Германия. Въпреки това и през 1941 година публичното мнение в Съединените щати продължава да се опълчва на директна военна интервенция на страната в спора.
В края на септември 1940 година страните от Оста формално се свързват чрез Тристранния пакт, съгласно който трите страни би трябвало дружно да влязат във война против всяка нападнала ги страна, като се изключи Съветския съюз.
Пактът се уголемява през ноември, когато към него се причисляват Унгария, Словакия и Румъния.
Предистория:
Хитлер облича военната си куртка и афишира, че няма да я смъкна до пълния триумф на Германия. През първите седмици на войната, почнала на 1 септември 1939 г., дейни са немските и руските войски (разделят си Полша по споразумение). Фюрерът упорства, „ че не е нито във война, нито в положение на мир “ – небивалица, която цели да му даде опция за самодейност и на бойното поле, и в дипломатически проект. В специфична тирада пред Райхстага на 6 октомври 1939 г. той предлага мир на Великобритания и Франция и прави това като „ последно предложение “. Всички осъзнават, че в настоящето състояние на нещата на тези думи не може да се има вяра. Месец по-късно, на честването на годишнината от Бирения пуч, Хитлер споделя, че е дал нареждания за воденето на петгодишна война, която ще приключи с триумф за Третия Райх.
През зимата на 1939 – 1940 г. тече така наречен „ Странна война “ (на немски: Sitzkrieg). Нито Хитлер, нито западните му врагове подхващат офанзива. Французите стоят зад укрепената защитна „ Линия „ Мажино “ “ (на френски: Ligne Maginot), а британците обсипват Германия с позиви. В обръщението си във връзка новата година Хитлер декларира, че се бори за нов ред в Европа. През март той се среща със съдружника си Мусолини в Бренер Пас, с цел да му разкрие проектите си. Внезапно на 9 април немските войски атакуват Дания и Норвегия с обяснението, че британците са сложили мини в норвежки води. Месец по-късно Хитлер изпраща войските си на „ Светкавична война “ (на немски: Blitzkrieg) (нова военна тактичност, разчитаща на пъргавина и лекост на военните сили. При нея се прави съсредоточен удар от войска съдържаща всевъзможен вид войскови елементи в дълбочина на противниковата територия, което води до комплициране защитаващите се. За сходен вид дейности от значимост е продоволственото доставяне и отличното сработване сред обособените елементи.) в Белгия, Нидерландия, Люксембург и Франция.
„ Тази война ще реши ориста на Германия за хиляда години напред, споделя Хитлер. “
На 22 юни 1940 г. триумфиращият Фюрер принуждава Франция да подпише помирение в същия вагон в Компиен, където през 1918 г. Германия е трябвала да склони глава. Хитлер се завръща в Берлин като храбър поробител. Събитията от последните седмици затвърждават вярата у елементарните германци в гения на Адолф Хитлер. На него е отдадена основната заслуга за планирането на блестящата военна кампания. За Съюзниците тя е пагубно проваляне. На 24 май обаче Хитлер заповядва на двата танкови корпуса да прекратят настъплението си към обкръжената английска войска при Дюнкерк, което прави допустимо така наречен „ знамение на Дюнкерк “, т.е. прехвърлянето през Ламанша на преобладаващото болшинство от обкръжената войска. Генерал Гюнтер Блументрит, шеф на оперативния отдел на армейска група участвал на срещата сред Хитлер и маршал Герд декор Рундщет часове преди издаването на заповедта за прекратяването на танковото нахлуване, е оставил следното изложение:
“Хитлер бе в доста положително въодушевление и изрече мнението, че войната може да завърши за 6 седмици. След това той ще подписа допустим мир с Франция и пътят ще бъде свободен за едно съглашение с Англия. След това той ни удиви като стартира да приказва с удивление за Британската империя, за нуждата да бъде продължено нейното битие и за цивилизацията, която Англия е дала на света... Каза също, че единственото нещо, което желае от Англия е да признае управителната рола на Германия на континента. Връщането на немските колонии би било желателно, само че не значително... Той завърши с изказването, че неговата цел е да подписа мир с Англия върху основа, която не би била несъвместима с нейната чест и която тя би могла да одобри. ”
Сред английските политици, подготвени да намерят общ език с Хитлер, най-активен е лорд Халифакс. На 28 май 1940 година той декларира на Чърчил, че няма друга опция за Англия с изключение на прекратяването на военните дейности и сключването на мир с Хитлер. Единственото, което Халифакс чака от фюрера е да направи „ ново и по-великодушно предложение “. Чърчил обаче отхвърля предложенията на Хитлер за мир и идната стъпка на Фюрера е да подчини Англия посредством въздушни бомбардировки, последвани от инвазия в така наречен интервенция „ Морски лъв “ (на немски: „ Seelöwe “). Очакваното рухване на Англия от нацистите не се материализира, защото Кралските въздушни сили спират Хитлеровите Луфтвафе-армади. На 15 август 1940 г. британците съумяват да смъкват 180 немски самолети. Без въздушен надзор нахлуването във Англия е невероятно. Погледът на Хитлер се обръща на изток. Мусолини нервиран, че е бил подценен от проектите на Фюрера, нахлува в Гърция, само че очевидният му неуспех там постанова Хитлер да концентрира вниманието си на Балканите и Северна Африка. На 6 април 1941 г. той атакува Гърция и Югославия, а по-късно изпраща Африканския си корпус забързан към Египет. На 10 май 1941 година Хитлер изпраща Рудолф Хес, заместник-фюрера, във Англия с обстоен кротичък контракт, съгласно който Германия ще се изтегли от Западна Европа в подмяна на английски неутралитет за идното нахлуване против Съветския съюз.
От 12 до 14 ноември 1940 година в Берлин се състоят Германско-съветски договаряния за влизане на Съюз на съветските социалистически републики в Оста между руския външен министър Вячеслав Молотов, Хитлер и немския външен министър Йоахим декор Рибентроп. Хитлер прави най-критичното си решение. Той има 250 немски дивизии и разполага с още 100 от сателитните страни. Фюрерът атакува Съветския съюз с увереността, че това му премеждие ще завърши с триумф в границите на шест седмици. Надява се да раздели Русия от западните ѝ съдружници с персоналния си антиболшевишки кръстоносен поход. На 22 юни 1941 г. немските войски пресичат границата и дават началото на Операция Барбароса – нахлуват в СССР на фронт разпрострян се от Балтика до Черно море. Непосредствено след немското навлизане в Съюз на съветските социалистически републики Адолф Хитлер излага тезата, че Червената армия е направила обширни мерки за офанзивна война в Европа, оправдавайки по този метод немското нахлуване като превантивен удар
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ